Днес  почитаме Свети Теодор Тирон /Тодоровден/. Преданието гласи, че византийския император Юлиян Отстъпник, който се прочул с опита си да върне хората към езическите вярвания, намислил да се подиграе с постещите християни и наредил да поръсят с кръвта на езически жертвени животни всички храни на пазара. Тогава Свети Теодор се явил на сън на Константинополския Патриарх и го предупредил за намисленото от императора. И Патриархът  забранил на хората да ядат храна от пазара една седмица, а да си варят жито с мед.

Според народните представи на този ден Свети Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.

Централно място на Тодоровден заемат кушиите. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред и на самото  конно състезание. Победителят в кушията се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да чистити празника.

За празника се месят обредни хлябове, които се пекат преди изгрев слънце от жените в къщата. Те са с форма на подкова. От обредните хлябове се раздават парчета по домовете, за да са плодовити кобилите. Задължително се дават късчета и на конете и кобилите – за здраве и плодовитост. Празничната трапеза е от питка, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.