Веднъж младият крал Артур попадал в засада и бил пленен от краля на съседно кралство. Монархът можел да го убие, но бил трогнат от младостта на Артур и се смилил над него. Предложил му свободата в замяна на отговора на един много труден въпрос: „Какво всъщност искат жените?”. За целта Артур имал една година на разположение да намери верният отговор и ако след този срок не можел да отговори го чакала сигурна смърт.
Върнал се Артур в своето кралството и започнал да разпитва всички - учени, свещеници, мъдреци и дори придворния шут, но никой не можел да му даде задоволителен отговор. Най-накрая го посъветвали да попита една стара вещица, която можела да му отговори. Артур отлагал до последно, защото било известно, че вещицата изисквала непосилна цена за услугите си.
Но настъпил и последният ден от дадения срок и Артур нямал друг избор, освен да говори с нея. Тя се съгласи да му помогне при едно условие. Поискала да се омъжи за сър Ланселот, най-благородния от рицарите на Кръглата маса и най-близък приятел на Артур!
Младият Артур се ужасил. Вещицата била гърбава и отвратителна, миришела ужасно, имала само един зъб и била цялата сбръчкана. Кралят не бил срещал по-отвратително създание от нея. Отказал да принуди приятеля си да се ожени за старицата. Но Ланселот, научавайки за предложението, казал, че нищо не е твърде голяма жертва в сравнение с живота на Артур и запазването на Кръглата маса. Затова дал дума на вещицата да се ожени за нея, а тя отговорила на въпроса на Артур така:
- Онова, което жената желае повече от всичко друго, е правото на независимост, правото да упражнява собствената си свободна воля.
Всички в кралството веднага разбрали, че вещицата е изрекла велика истина и че животът на Артур е спасен.
И така станало, кралят на съседното кралство върнал свободата на Артур, а сър Ланселот и вещицата имали прекрасна сватба. През целия дълъг ден и вечерта, Ланселот останал приятен и възпитан. По никакъв начин не показал нищо друго, освен учтиво внимание към съпругата си. Накрая младоженците се оттеглили. Ланселот, подготвяйки се за ужасяващо преживяване, влязъл в спалнята. Но каква гледка го очаквала. Най-красивата жена, която бил виждал някога, лежала пред него на леглото. Изуменият Ланселот попитал какво се е случило. Красавицата отговорила:
- Мили съпруже, тъй като ти бе мил с мен цял ден и прояви уважение, от сега нататък ще съм грозна вещица само през половината от времето, а през другото ще съм красивата девойка, която виждаш. Ти как би предпочел? Да съм красавица през деня. . . или нощем?
Ланселот се размислил: „Ако през деня избера да имам красива жена ще мога да я показвам пред приятелите си, но през нощта, в уединението на замъка ми какво бих правил с една отвратителна вещица? Или пък ако предпочитам да имам за съпруга отвратителна вещица през деня, през нощта ще имам най-красивата жена, за да се наслаждавам на чудни интимни моменти?”
Затова благородният Ланселот казал, че ще й позволи сама да направи този избор.
Чувайки това жената обявила, че ще бъде красива през цялото време, защото той я уважавал достатъчно, за да й позволи да отговаря за собствения си живот.
