На 7 юли почитаме Света Великомъченица Неделя (на гръцки Кириакия). Тя се ражда през III век в Мала Азия в семейството на Доротей и Евсевия – праведни християни, които дълги години нямали деца и я измолили с горещи молитви от Бога. Затова и я възпитават в дълбока любов към Исус Христос.
Още като девойка Неделя взема решение да не се омъжва, а да посвети целия си живот на християнската вяра и чистота. Когато богат и знатен младеж я иска за жена, тя категорично му отказва, заявявайки, че нейният единствен годеник е Христос. Огорченото семейство на момчето я предава на властите, тъй като по това време, при управлението на император Диоклетиан, християнството е било забранено, а последователите му – преследвани.
Пред съда Неделя отказва да се отрече от Бога. Заради това е подложена на жестоки мъчения - бичуват я, горят тялото ѝ с огън и я хвърлят на диви зверове. По чудотворен начин, с помощта на молитвите ѝ към Исус, раните ѝ заздравяват всеки път, а зверовете стават кротки като агнета. Виждайки това чудо, много от присъстващите езичници също повярвали в истинския Бог. Накрая светицата е осъдена на посичане с меч, но издъхва с молитва на уста през 289 г., секунди преди палачът да я докосне. Така тя се превръща в символ на вечната победа на християнския дух над езичеството.
Народни вярвания и митология
В представите на старите българи Света Неделя не е просто историческа личност, а жива и могъща закрилница. Във фолклора ни тя е „сестра“ на празничните дни – вярвало се, че дните от седмицата са сестри. Света Неделя е най-голямата, най-святата и най-красивата от тях.
Предците ни са вярвали, че светицата има силата да пази децата от най-страшните зарази в миналото – чумата и шарката. Ако майка се помоли пред иконата ѝ на 7 юли, Света Неделя ще разтвори невидимото си наметало и ще скрие децата ѝ от болестите.
Според преданията светицата държи ключовете от летните гръмотевици и градушки. Ако хората не я почитат, тя може да се разсърди и да изпрати огън от небето, който да изпепели реколтата на полето.
Старите хора са вярвали също, че в нощта срещу 7 юли водата в изворите, наречени на Света Неделя, става вълшебна – който се измие с тази вода преди изгрев слънце, ще се излекува от слепота, глухота или тежки душевни болести.
Традиции и празнична трапеза
На 7 юли не се захваща никаква домашна или полска работа. Жените не перат, не тъкат, не предат и не шият, а мъжете не отиват на нивата. Вярва се, че ако някой наруши забраната, Света Неделя ще се разсърди и ще изпрати огън, гръмотевици или градушка над реколтата.
Младите момичета и бременните жени спазват най-строго тези забрани, за да раждат лесно и децата им да бъдат здрави.
Празникът е повод за родови събори, а трапезата е централен елемент от обредността, с който се изразява благодарност към земята и се търси закрилата на светицата. Тъй като празникът е в началото на разгара на лятото, в чест на Света Неделя задължително се коли мъжко животно – овен или агне. Този благословен курбан се носи в църквата за освещаване и след това се раздава на роднини и съседи за здравето на семейството и децата. Заедно с месото жените омесват специални обредни пити, които се намазват обилно с мед. Тези сладки хлябове се раздават на децата в махалата, за да бъдат здрави и за да се умилостивят летните болести. На масата задължително присъстват и първите сезонни дарове на природата, като пресни краставици, домати, тиквички, свежи летни билки и обредно жито.
