Близо до столицата на Света гора Карея, се намира долина, по-късно наречена “Долината на пението”, в която отдалечени една от друга се намират монашески килии. В една от тях живеели двама монаси ­- старец на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, казал на своя ученик:
- Чедо, аз отивам на бдението, а ти остани тук и направи сам утринното последование в нашата килийна църква.
През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си непознат калугер. Поканил странника да влезе, за да извършат заедно утринното последование. Стигайки до песнопението “Честнейшую херувим...”, непознатият с ангелски глас благоговейно запял към Пресвета Богородица. След молитвата му иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът, изпълнен с духовна радост и плачещ от умиление, се обърнал към калугера със следните думи:
- Отче, ние никога не сме слушали тази песен от древните. Моля те, напиши ми я за спомен!
Непознатият поискал мастило и хартия, но си оказало, че в килията няма такива неща. Тогава той казал на послушника:
- Донеси ми каменна плоча!
След като я получил, калугерът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си събрат:
- От сега нататък така пейте всички православни!:
Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите
и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, Те величаем.
След като изрекъл тези думи, той изведнъж станал невидим.
Когато монахът Гавриил се върнал от бдението, неговият послушник му разказал за своя непознат тайнствен гост и показал на стареца си каменната плоча с текста на молитвата. Опитният духовник веднага разбрал, че в килията е бил самият архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в прослава на Божията Майка. Двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протатона, като подробно разказали пред Събора на старците за станалото чудно събитие. Тогава всички братя с едни уста и едно сърце прославили Христа Бога, извършил такова чудо за слава на преблагословената Си Майка и  изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил.
Чудната икона на Пресвета Богородица била наречена “Достойно есть”. Тя била оставена в съборния храм “Протатон” в Карея, където се намира и до сега. 

Йеромонах Серафим