Известен лектор започнал семинара си пред зала с 200 души, държейки в ръка 100-доларова банкнота.
— Кой иска тази банкнота? — попитал той.
Всички ръце в залата се вдигнали.
— Ще я дам на един от вас, но преди това… — той бавно я скъсал на няколко парчета. — Още ли я искате?
Ръцете останали вдигнати.
— А ако направя така? — лекторът я хвърлил на земята, стъпкал я с обувката си и я размазал в прахта. След това вдигнал банкнотата — вече мръсна, изпомачкана и едва разпознаваема. — Сега има ли желаещи?
Всички в залата отново вдигнали ръце. Тогава той се усмихнал и казал:
— Няма значение какво правя с тази хартия, вие винаги ще я искате, защото тя не губи своята стойност. С хората е същото. Често животът ни смазва, подхвърля ни и ни кара да се чувстваме незначителни. Но без значение какво ни се случва, ние никога не губим истинската си ценност. Мръсни или чисти, сломени или цели — нищо от това не променя нашата значимост. Цената ни не се определя от това как изглеждаме в очите на другите, а от това какво носим в себе си. Сега, помислете за момент и се опитайте да си спомните: кои са петимата най-богати хора в света? Кои са последните пет носителки на титлата „Мис Свят“? Спомняте ли си имената на десет Нобелови лауреати или последните носители на „Оскар“?
Трудно е, нали? Аплаузите затихват, трофеите потъват в прах, а имената на победителите избледняват още на следващия ден. А сега си спомнете: трима учители, които са ви вдъхновили да израснете. Трима приятели, които са били до вас в най-тъмния ви час. Човекът, който ви е накарал да повярвате, че сте специални. Петима души, с които просто обичате да споделяте времето си.
Как е този път? Много по-лесно, нали?
Хората, които оставят истинска следа в сърцата ни, не са най-известните, най-богатите или най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, които ни мислят и които остават до нас, когато всички други си тръгват. Помислете добре… в чий списък сте вие?