Днес почитаме паметта на Свети Георги Победоносец – един от най-тачените светци, символ на храбростта, непоколебимата вяра и тържеството на духа над злото.
Младият Георги постъпва на служба в римската армия, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия до личната гвардия на император Диоклециан. През 303 г. владетелят издава едикт за преследване на християните в цялата Римска империя, а на Георги е заповядано да участва в гоненията. Вместо това смелият войн разкрива, че е християнин и критикува решението на императора. Страданията, в името на християнската вяра, които Свети Георги понесъл, били особено тежки. По време на мъченията той чудодейно оцелявал, което накарало мнозина да повярват в Христос. Следвайки примера на Спасителя, Свети Георги приема мъченичеството в името на Спасението и остава в историята като вечен закрилник на вярващите.

Легендата за Свети Георги и Змея
Едно от най-известните чудеса, заради което светецът често е изобразяван на иконите, убиващ змей, се случило край град Вирит. Там в голямо езеро живеел страшен звяр, който отравял хората с дъха си. За да се спасят, гражданите трябвало да предават на змея по едно от децата си. Когато дошъл редът на дъщерята на управителя, тя отишла на брега в най-хубавата си премяна. Тогава се появил Свети Георги на бял кон, пробол змея с копието си и спасил девойката. След това чудо целият град повярвал в Бога и приел християнството.


худ. Лора Дидова

Ден на храбростта и празник на Българската армия
От зората на християнството Свети Георги се смята за покровител не само на скотовъдството, но и на войската. Още от XVII век неговият образ се появява върху бойни знамена и военни отличия. Първото българско знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци в Кримската война, а днес 6 май е официален празник на Българската армия – символ на връзката между вярата и войнската чест.

Народни традиции
В българската народна традиция Гергьовден е символ на пролетта и новото начало. Празникът е изпълнен с магически ритуали за здраве и плодородие. Вярва се, че сутрешната роса на този ден има лечебна сила, затова хората се мият с нея или се търкалят в зелените ниви. Къщите се кичат с люляк и здравец. За здраве младите се люлеят на празнични люлки, вързани на кичесто дърво, и се теглят на кантари, украсени със свежи клонки.Във всеки дом се приготвя курбан от агне в чест на светеца-покровител. Месят се специални обредни хлябове, а трапезата е обща и празнична, събираща близки и съседи под звуците на гергьовски хора.