На третия ден от Страстната седмица, докато Исус Христос е в дома на Симон Прокажения, се разиграва една от най-трогателните сцени в Евангелието. Една разкаяла се грешница успява да влезе при Него, носейки съд с драгоценно миро. В смирението си тя не просто помазва главата Му, но облива нозете Му със сълзи на покаяние и ги изтрива с косите си.

Този акт на чиста любов предизвиква ропот сред някои от апостолите. Те пресмятат, че мирото е твърде скъпо и парите биха могли да се раздадат на бедните. Христос обаче ги спира с думите: „Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене... Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате.“ Той разкрива, че с това помазване тя Го подготвя за Неговото погребение.

В същия този миг, в пълен противовес на нейната любов, се ражда най-голямото предателство в историята. Юда Искариотски, един от дванадесетте избрани ученици, допуска в сърцето си тъмнината. Докато жената дава всичко ценно, което притежава, за да почете Бога, Юда решава да „продаде“ своя Учител. Той отива при юдейските първенци и договаря цената на предателството – тридесет сребърника.

Така Велика сряда се превръща в ден на двата избора: пътят на покаянието или пътят на алчността.