Вход Господен в Йерусалим е един от най-тържествените и същевременно най-драматични празници в християнския календар. Той се отбелязва в неделята след Лазарова събота и е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим. Според евангелските текстове, Спасителят влиза в града, яздейки магаре – символ на смирението и мира. Възторженото множество Го посреща като цар, възгласяйки „Осанна! Благословен e Идещият в Името Господне!“ и постилайки пътя Му с палмови клонки. В този ден хората Го приемат с надежда и вяра, без да подозират, че само след дни същият този път ще Го отведе към страдание и кръст. Именно в това се крие дълбокият смисъл на празника – колко бързо човешкото сърце може да се колебае между възторг и отричане.

Народни традиции
Празникът е известен в народните традиции като Цветница и като Връбница. В българския бит този ден е естествено продължение на Лазаровата събота и бележи завършека на моминските пролетни игри.
Централно място в празника заемат върбовите клонки, които заменят палмовите вейки от библейския разказ. Рано сутринта в църквите се отслужва празнична литургия, по време на която се освещават снопове върба. Вярващите ги отнасят в домовете си, свиват ги на венчета и ги поставят над иконите, входните врати или ги съхраняват през цялата година. В народните представи осветената върба притежава предпазна мощ – тя пази семейството от болести, нивите от градушка, а добитъка от зли сили.
Най-колоритният обичай на този ден е „кумиченето“, в което участват всички лазарки от предходния ден. Девойките отиват край реката, като всяка носи със себе си своето венче от върба и малко обредно хлебче, наричано „кукла“. При подаден сигнал момичетата пускат венчетата си по течението на водата. Тази девойка, чийто венец изпревари останалите и „отплува“ най-далеч, се избира за „кумица“. Тя се ползва с голямо уважение и според традицията до Великден останалите момичета й „говеят“ – пазят мълчание в нейно присъствие в знак на почит.

Празничната трапеза
Трапезата на Цветница носи специфичен празничен дух. Макар да е време на строг пост, на този ден се прави изключение и се разрешава консумацията на риба. Обикновено се приготвя печена риба или рибник (риба в тесто), придружени от постни ястия с много пролетна зеленина като коприва, лапад и пресен лук. На масата задължително присъстват и обредни хлябове, които символизират единството на общността.

Цветница е и най-големият имен ден в българския календар, посветен на всички, носещи имена на цветя и растения.