Днес е Лазарова събота – единственият ден в годината, в който възкресната служба се извършва в събота. Празникът служи като тържествен праг към Страстната седмица.

Историята на Лазарова събота започва във Витания, малко селище близо до Йерусалим, където живее Лазар заедно със сестрите си Марта и Мария. Те са близки приятели на Исус Христос и когато Лазар се разболява тежко, сестрите изпращат вест до Него. Но Той пристига в селото едва четири дни след смъртта и погребението на Своя приятел. Според тогавашните юдейски вярвания, след третия ден настъпват необратими процеси на тление и се смята, че душата окончателно е напуснала тялото. Пред гробната пещера, в присъствието на скърбящите сестри и множество свидетели, Христос заповядва да отместят камъка от входа. Въпреки предупреждението на Марта за миризмата на разлагане, Той изрича думите: „Лазаре, излез вън!“. Пред очите на всички починалият излиза от гроба, обвит в погребални пелени, напълно възвърнат към живота.

Възкресяването на четверодневния Лазар, описано подробно в Евангелието от Йоан, се разглежда като преломен момент в земното служение на Спасителя. Това събитие се превръща в най-голямото  доказателство за победата на божественото над тленното и е залог за всеобщото възкресение на човечеството.  

Народните традиции 

Традициите на Лазаровден, известен още като Лазарица, са дълбоко свързани с идеята за пролетното пробуждане и прехода на младите момичета към моминството, а централно място в него заема обичаят лазаруване. Рано сутринта групи от млади девойки, наричани лазарки, се събират, облечени в най-красивите си носии. Главите им са украсени с пищни венци от свежи полски цветя и зелени клонки. Лазарките обикалят домовете в селото, като изпълняват специфични обредни песни и танци, предназначени за всеки член от семейството. Те пеят за здраве на стопанина, за берекет на нивите, за щастие на децата и за любов на момите. В народните вярвания се счита, че къща, която е била посетена и благословена от лазарки, ще бъде защитена от злини и ще се радва на изобилие през цялата година. 

Стопаните посрещат лазарките с гостоприемство и ги даряват с бели яйца, брашно, плодове или дребни монети. Бялото яйце олицетворява новия живот и чистотата на природата, който тепърва ще се развива. Тези яйца обикновено се събират внимателно, за да бъдат боядисани по-късно за Великден. Традицията повелява лазарките да не се връщат по същия път, по който са дошли, за да не „отнесат“ благословията със себе си, а да я оставят в селото.

Празничната трапеза

На трапезата задължително присъства обредна питка, която се разчупва и раздава за здраве. Приготвят се ястия от боб и леща, както и зелени гозби с коприва, лапад или киселец – символ на събуждащата се природа. Често се поднасят сарми с ориз и подправки, печени чушки, маслини и туршии, които допълват постната трапеза. В някои краища се правят и малки хлебчета или кравайчета, които лазарките получават като дар от стопаните. Тези дарове са израз на благодарност за благословиите, които момичетата носят в домовете с песните си.