Един младеж отишъл при един старец и горещо го помолил да му отговори на въпрос, който го вълнувал:

— Отче, измъчва ме въпросът дали съществува Бог. Кажете ми, моля ви, вие вярвате ли, че има Бог?

— Разбира се, че вярвам — отговорил старецът.

— И че Бог е създал света, вярвате ли и в това?

— Разбира се, вярвам.

— А Бог кой Го е създал?

— Ти — отговорил сериозно и сухо старецът.

Младежът се шокирал от този отговор и попитал отново:

— Отче, аз ви питам сериозно… А вие ми казвате, че аз съм създал Бога?

— И аз ти говоря съвсем сериозно — отвърнал старецът. — Много сериозно. И чуй защо. С всичко това, което ме питаш, ти показваш, че не търсиш да намериш Бога такъв, какъвто е. Ти търсиш Бог такъв, какъвто ти искаш — както ти си Го представяш, по твоя мярка. Този „бог“ ти сам ще си го създадеш. Но това няма да бъде истинският Бог.

И старецът добавил:

— Потърси истинския Бог, чедо мое. Приеми Го такъв, какъвто е. Не Го искай според твоите представи. Постарай се ти да станеш такъв, какъвто Бог те иска. Опитай се да Го разбереш такъв, какъвто е…
И да обикнеш Неговата воля — такава, каквато е.